„Ако извънземните кацнат първо в Перу, то те ще останат тук завинаги, защото ще бъдат запленени от красотата на  вр. Алпамайо” – перуанска поговорка 

Много далеч от нас, в сърцето на Кордилера Бланка, Перуански Анди, една грамада от лед, сняг и много малко скали, със стръмни склонове и ръбове, над 60 градуса, пробожда небето на 5947 метра над морското равнище. Това е красивият Алпамайо, който се намира в централната част на масива Санта Круз и се издига самотен над околните върхове, които са значително по-ниски и това му придава още по-величествена красота. Върхът носи името на селището, от което тръгват подстъпите за неговото изкачване – село Алпамайо. Въпреки неземната му красота върхът е открит за европейците едва в разгара на ХХ век, когато през 1936 г. австрийски алпинисти провеждат първата европейска разузнавателна експедиция в района на Санта Круз. 

През 1951 г. в подножието на върха пристига обединена и много силна френско-белгийска експедиция, водена от известния женевски алпинист Реймон Лайнингер.

В една 7-дневна битка, водена по отвесните ледени участъци, както и с немалките проблеми, които им създава сложният лабиринт от ледопади и ледени пукнатини, обединените усилия на французи и белгийци постигат желания успех. Осъществено е първото изкачване на този красив връх. 

Шест години по-късно /1957 г./ немска експедиция, в която влизат Гюнтер Хойзер, Бернард Хун, Фридрих Кнау и Хорст Видман, постига същия успех. На върха обаче германците не откриват следи от предишно пребиваване на хора и това ги провокира да съпоставят снимките от двете експедиции – тяхната и тази на французи и белгийци, и внимателно отново да прочетат книгата на Жорж Коган „Изкачването на Алпамайо”.

Връх Алпамайо влиза в сметките на българските алпинисти още през 1984 г., когато варненската експедиция „Перуански  Анди -84” пребивава в Кордилера Бланка. Тогава българите успешно изкачват най-високия връх на Перу Уаскаран – Северен  /6655 м/, както и един девствен връх в района Чампара с височина 5120 м, на който варненските алпинисти дават името „България”. За съжаление Наско Ламбов, Кънчо Матеев, Слави Марков и Радослав Славов не успяват да изкачат и Алпамайо поради липса на време.

Дванадесет години по-късно, през 1996 г., родният трибагреник се развява на този толкова красив, именит и популярен връх. Автори на това изкачване са семейната двойка Александър Ганев и съпругата му Сара, която е германка. Десет години по-късно – през август 2006 г. на върха се изкачват Мартин Маровски и Янка Христова. И двете изкачвания са осъествени по най-логичния маршрут на югозападната стена „Ферари”. 

Най-успешна за българските алпинисти по склоновете на Алпамайо е 2016 г., когато на върха се изкачват две групи. На 19 юни това правят Дойчин Боянов, Румен Радев и Милен Данков. Няколко дни по-късно /5. юли/ трикольорът ни отново е на 5947 м, изнесен от Жеко Вътев, Илиан Кинов и Мария Христова. 

Поради отдалечеността на върха от България пътуването до там е изпълнено с много трудности и неизвестности. Със самолет се пътува до столицата на Перу Лима. От там до гр. Уарас 3050 м н.в., който се явява „Андиниската столица” на Перу (В Перу, както и в останалите страни на Южна Америка алпинистите се наричат андинисти) се пътува с автобуси, обикновено през нощта.

Разстоянието е около 450 км и в Уарас се пристига рано сутринта. В града има няколко хотела, като най-удобен и финансово поносим за българите е „Дел туриста”. Тук редовните междуселищни автобуси са на много ниски цени. От Уарас до селцето Кача Пампа, изходния пункт за върха, автобусният билет е само няколко лева. Много по-удобно е да се ползват по-малки бусове, които се наемат от няколкото туристически бюра. Договарянето на цената обаче е дълъг и труден процес…