Матерхорн! Италианците го наричат „Монте Червиньо”, а французите „Монт Сервин” За всички останали той си е Матерхон.

Това е един от най-трудните върхове в Алпите, чието изкачване от която и да е страна изисква специална алпийска подготовка. Четири симетрични ръба – Швейцарският, познат на алпинистите повече като „Хьорнли”, Италианският и ръбовете „Фурген” и „Цмут”, започващи от около 3000 м н.в., се издигат стръмно нагоре, за да се съберат в една точка на 4478 метра. Всеки един от тях изисква много героизъм и бележи важен момент в историята и развитието на световния алпинизъм. 

Много драматизъм и геройство съпътстват битката за овладяването на този емблематичен връх. Плеяда смели мъже мерят сили с „Церматския лъв”, както върхът често е наричан от журналистите. Haй-упорит, обаче е младият английски художник Едуард Уимпър. Дошъл тук, за да рисува красотите на този приказен свят, Уимпър така е запленен от острата пирамида на върха, че той става част от смисъла на неговия живот. Не по-малко упорит е и най-известният италиански гид (планински водач) Жан Антоан Карел, който в стремежа си да победи родния си връх прави 18 безуспешни опита. И двамата толкова силно желаят победата над върха, че ту се обединяват в обща борба, ту се разделят, за да се радват поединично на евентуалния успех.

В началото с неописуема радост, а накрая – с жестока присъда /4 жертви/, които вече 155 години вълнуват целия алпийски свят. Победител в тази надпревара става Едуард Уимпър.

Първото българско изкачване на трудната и най-вече опасна Северна стена е осъществено от 21 до 26 септември 1974 г. от Христо Проданов и Трифон Джамбазов. Това те правят в състава на група на алпийския клуб „Планинец”- София. Изкачването на двамата ни алпинисти преминава при трудни атмосферни условия и се развива доста драматично. 

Започнало в малко необичайно време – края на септември, това изкачвате преминава при трудни климатични условия и продължава шест дни. 

Първото българско зимно изкачване на Северната стена е осъществено от Николай Петков, Иван Масларов и Любомир Илиев от „Планинец” София от 22 до 24 януари 1983 г. Най-интересното при това изкачване е, че то преминава без всякакъв драматизъм и е оценено много високо както у нас, така и сред световните алпийски среди. То е и първото зимно българско изкачване на един от петте най-лични върха на Алпите.  

Има недоказани сведения за успех над този връх от Александър Белковски, който в продължение на няколко години дори е работил и като гид, както и от д-р Любен Телчаров, който при своята специализация през 1931 г. също има изкачвания на редица трудни в техническо отношение върхове. С абсолютна точност обаче се знае, че първите официални наши  изкачвания на върха са осъществени от представителите на СТД „Академик” София, които през лятото на 1965 г. гостуват на разменни начала на колегите си от Швейцария.

Тогава на 7 август Борис Маринов и Наталия Мащерска, заедно с швейцарски алпинист изкачват върха по ръба „Хьорнли”, познат още и като Швейцарския ръб”. Същият ден Петър Москов, Михаил Гайдаров, Иван Василев и Драголюб Костов също с швейцарски алпинист достигат върха по ръба „Цмут”.