На около 270 км от източното крайбрежие на Африка, на територията на Танзания, се извисява най-високата планина на африканския континент — Килиманджаро. Образувана от 3 угаснали вече вулкана — Кибо /Ухуру/ – 5895 м, Мавензи – 5149 м и Шира – 4006 м, тя заема площ от 5200 км2. Днес само Кибо е запазил конусообразната си форма и има кратер с диаметър приблизително 2,5 км и дълбочина 180 м. 

Специалистите смятат, че Килиманджаро е образуван преди около 4 милиона  години, а активни изригвания е имало дори до последните 5000 години. Може би поради това племето хагга, което населява областта, все още говори за „огъня на планината“.

Официалното име на африканския първенец е Ухуру, което на местния език значи свобода, независимост. Това име той носи от 1961 г., когато Танзания обявява националната си независимост. От тогава по традиция всяка година части от армията изнасят на вр.Ухуру факела на независимостта и свободата. Въпреки това за любителите на планините от целия свят най-високият връх на Африка е познат най-вече като Килиманджаро.

Като първи опит за изкачването на планината историците сочат този на барон фон Декен, който през 1862 г., придружен от Ото Керстен, достига до 4000 м височина. Първата среща със снежните полета на Килиманджаро обаче става причина те да се върнат обратно. През 1871 г. ледената бариера проваля опита и на англичанина Чарл Ню. Но това не го отчайва и след 2 години той отново се връща към голямата планина, с цел да изкачи върха. Този път опитът му завършва трагично. Ограбен от водача на местното племе мандара, Чарл Ню няма възможност да се добере до морския бряг и по пътя умира от изтощение. Макар и задочно, бялата планина взема своята първа жертва.

Най-упорит се оказва младият германски професор Ханс Майер, който след два неуспешни опита – 1887 и 1888 г., през 1889 г. успява да стъпи на най-високата точка на африканския континент. За успеха на това негово начинание  извънредно много помага един от най-добрите по това време алпинисти на Европа — австриецът Лудвиг Пурчелер, когото амбициозният Майер успява да привлече за партньор.

По странна ирония на съдбата на африканския първенец първи от българите стъпват не алпинистите ни, а една българска учителка. На 16 август 1967 г. Даринка Камбурова,  в компанията на  трима англичани, един гвинеец, една индийка и местният им водач успява да изкачи Килиманджаро. 

Две години по-късно сливенските алпинисти организират специална експедиция до Килиманджаро, която е част от по-сериозните им бъдещи планове. На 20 април 1969 г. целият ѝ състав от 14 души стъпва на снежния купол на Африка.

До връхната точка на Африка се изкачват Велико Енчев – три пъти, Любен  Желязков и Серафим Серафимов, управители на посолството ни в Танзания и Кения. Голямият български кинаджия Теню Казака пък снима и специален филм за този неповторим връх и заедно с екипа си достига крайната цел.

За изкачването на Килиманджаро отправна точка е малкото, но оживено туристическо градче Моши. Големият интерес към планината и превръщането ѝ в първостепенен туристически обект на Танзания са станали причина в последните години подстъпите към върха да се подобрят значително. Дългото разстояние от гр. Моши до върха, около 60 км, се осъществява обикновено на 5 етапа за 5 дни.

Голяма част от кандидатите за върха не успяват да достигнат до самия връх и се задоволяват с Гилманс пойнт – 5700 м – кратерът на вулкана. Тук е поставена „Сребърна книга“, където всеки може да запише името си и да получи „Сребърна грамота“. До покрива на Африка остават още около 2 – 2.30 ч., където щастливците имат удоволствието да се разпишат в „Златната книга“ и  да  получат „Златната грамота“ и лавров венец.

Поради големия интерес в последните години към върха са прокарани още 4  маршрута, по които няма хижи, а се нощува на палатки. Тези маршрути започват от четирите селца и носят техните имена „Мачаме” – най-дългият, „Умбве“, „Ивека“ и „Шира“.