Кангчендзьонга
- Височина:8586 м
- Локация:Непал
- Първо изкачване:1955 г.
- Първо българско изкачване:2014 г.
- боян петров, Джо Браун, Джордж Банд., непал
Връх Кангчендзьонга е един от петте върха в света, който за известно време държи световната корона на най-висок връх на планетата. Това става след като природо-научната експедиция на видния английски ботаник Джоузеф Далтън Хукър, наред с пряката си работа да изследва растителните видове, провежда и много успешни измервания на височините на някои от най-високите върхове в района на Кангчендзьонга.
![](https://peaks.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/02/kangch.9-300x198.jpg)
Тогава Хукър прави и опит за изкачване на върха, достигайки само до 6890 м. Това дава основание на индийската топографска служба да обърне по-сериозно внимание и на Кангчендзьонга. Намирайки се доста навътре в гънките на планината,върхът е изглеждал много по-нисък от намиращия се по-близко до населените места връх Жану – 7710 м. Така, през 1848 г, след като са направени прецизни замервания сензацията идва – измерената височина на „скрития връх“ Кангчендзьонга е 8579 м.
Най-успешна се оказва осмата поредна и първа британска експедиция, водена от д-р Чарлз Евънс. Когато ръководителят на експедицията преговаря с махараджата на Сиким Таши Намгал и иска разрешение за провеждането и първоначално среща непоколебим отказ, заради свещения статут на върха и нежеланието на поданиците на Сиким върхът да бъде осквернен от човешки крак. Оказва се, че д-р Евънс е не само блестящ хирург, но и отличен дипломат, защото той все пак успява да осигури разрешително за експедицията. Евънс обещава, че при евентуален успех алпинистите няма да стъпят на самия връх, а ще прекратят изкачването си малко преди него, за да не осквернят свещената планина.
![](https://peaks.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/02/Charles_Evans_Mountaineer.jpeg)
Решителният щурм започва на 22 май и за него са избрани Джо Браун и Джордж Банд. След много перипетии по склоновите на върха в 14.45 часа на 25 май 1955 г. двамата са на два метра под връхната точка на Главния върх.
През 1994 г., Йорданка Димитрова и Борислав Димитров се готвят да изкачат Еверест, но прекалено високата такса, от по 11 000 долара се оказа непосилна за тях. Така срещу двойно по-малката сума те приемат офертата на Сергей Новиков от Беларус и се отправят към малко познатия Кангчендзьонга, който се оказва много по-труден всички участници в ескпедицията са очаквали.
![](https://peaks.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/02/boyan-na-kangch.-300x224.jpg)
Все пак пак двамата българи достигат до щурмовия лагер на 7800 м., но нагоре нещата вземат своя обрат. На 23 октомври поради замръзване Боби се връща от около 8300 м, а Данчето продължава нагоре сама, за да завърши фатално устрема си към големите върхове – незнайно точно как и на каква височина. Опитите да бъде открито тялото й не дават резултат. Години по-късно италиански алпинисти откриват тяло на загинала алпинистка, без да стане съвсем ясно дали това е била тя или загиналата година по-рано полякиня Ванда Руткевич, както и това дали нашата алпинистка се е подхлъзнала още на изкачване или на слизане от върха.
Цели 20 години нито един български алпинист не включва в плановете си този връх. Но все пак на 20 май 2014 г. Боян Петров успява да защити престижа на родния ни алпинизъм по най-достоен начин като прави първото българско изкачване на Кангчендзьонга .
Третият по височина връх на планетата, към настоящия момент, е един от най-трудните и опасни осемхилядници. Според поверието на местните жители богинята, която обитава Кангчендзьонга, не допуска представителките на нежния пол до връхната си точка. Това показват и фактите, защото по склоновете на върха остават завинаги едни от най-добрите алпинистки на световния елит.
![](https://peaks.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/02/1905_Kanchenjunga_Expedition_base_camp-300x254.jpg)
Черната серия повежда словенската алпинистка Мария Франтар, която през 1991 г. загива от изтощение в границите на 7500 м. Година по-късно, на 12 май загива и отличната полска алпинистка Ванда Руткевич, която към момента има в актива си 8 осемхилядника – най-много от всички дами, избрали алпинизма за съдба. На 7 септември тя е пометена от огромна снежна лавина. Две нови жертви върхът взема и през 1994 г. Първа изпитва жестокостта на Кангчендзьонга отличната руска алпинистка Екатерина Иванова. Малко след това – на 23 октомври след подхлъзване по склоновете на върха остава и първата българка, изкачила осемхиляден връх – Йорданка Димитрова.
И все пак през 1998 г. върхът се смилява като допуска до връхната си точка англичанката Жинет Харисън. Тя обаче малко се радва на своя успех, защото година по-късно загива на вр. Дхаулагири.
Българи на върха
ИМЕ И ФАМИЛИЯ | ДАТА/И | Забележка |
---|---|---|
Боян Петров | 22.05.2014г | сам, без кислород |
Стефан Стефанов | 15.05.2019г | с шерп, с кислород |
Атанас Скатов | 15.05.2019г | с шерп, с кислород |