Тхалай Сагар (6904 м)е един от Ганготри върховете, намиращ се в западните Гарвалски Хималаи, които се намират в северната част на индийския щат Утараканд, на 10 километра югозападно от хиндуисткия свещен град Гомукх.

Върхът е вторият по височина от основното било (след Кедарнат), отстоящо на юг от ледника Ганготри. Тхалай Сагар, известен със впечатляващата си осанка и стръмни стени от всички страни е желан връх от всеки сериозен алпинист.

Почти до края 70те години на миналия век алпинисти и планинари не са допускани до Гарвалските Хималаи по геополитичеснки и военни съображения на индийската държава. Необичайно за такъв труден връх още първата експедиция с цел изкачването му успява да пожъне успех. На 24 юни 1979  англо-американска екип с участието на Рой Клифийлд, Джон Такрей и Пийт Текстън успява да прокарат първия маршрут към върха.

На 22 юли 2012 петчленен дамски състав от Калкута, Индия прави опит да стъпи на Тхалай Сагар, но единствено 28 годишната Туси Дас успява да се качи на върха, като това е първото и единствено към настоящия момент женско изкачване.

 На 12 октомври 2003 г. Никола Леваков и Христо Христов,  започват решителния щурм от последния си бивак на експедицията си към предизивкателния връх.  С много усилия и при ниски температури в 12.47 ч. двамата стъпват на 6904 м.

Постигнат е един изключителен успех. Български алпинисти за първи път прокарват нов премиерен маршрут на един много престижен връх на Хималаите. Един маршрут, който авторите му наричат с поетичното име  „Между светлината и сянката”.

След първото изкачване върхът добива популярност в средите на алпинистите и към момента има над 15 изкачвания по поне 9 различни маршрута, някои от които са изключително сериозни примери за модерен алпинизъм.

Само по северната стена има 5 различни маршрута с различна трудност, но основният проблем на всички е поясът от слаба и рушаща се скала, малко под върха. Първият маршрут, който преминава директно през този пояс, вместо да го заобиколи по някой от ръбовете е Австралийският маршрут, прокаран от Андрю Линдблейд и Атол Уимп. Това постижение е наградено с престижното звание Златен ледокоп през 1999г.