В началото на ХVІІІ век силна британска изследователска експедиция навлиза в най-дълбоката долина в света Кали Гандаки, обградена от два гигантски исполина – на изток Анапурна и на запад Дхаулагири.

Изследователите спират в подножието на Дхаулагири, правят замерване на височината му ето я сензацията – куполът на Бялата планина, както върхът е известен на местните жители, се оказва със 160 метра над невероятните 8000 метра.

Изследователите свършват своята работа, но трябва да минат 132 години, докато в подножието на Дхаулагири дойдат и алпинистите с човешки крак да стъпи на върха. През 1950 г. големият френски алпинист, станал впоследствие легенда, Морис Ерзог повежда първата експедиция, която има за цел изкачването на Дхаулагири.

До тогава англичани, американци, италианци, германци и австрийци са направили по няколко неуспешни опита на някои от най-известните и популярни осемхилядници. Ерзог спира в подножието на върха в края на пролетния сезон – малко преди настъпването на мусоните.

След различни интересни, но неуспешни експедиции, на 13 май 1960 г. най-после и Дхаулагири се предава пред устрема на алпинистите. На връхната му точка в 12.30 ч. достигат 6 души от 4 националности – 2-ма швейцарци, 2-ма шерпи, 1 австриец и 1 германец. Поставен е рекорд по масовост при първо изкачване на осемхилядник в един ден. Десет дни по-късно на 23 май на върха се изкачват още двама швейцарци, за да бъде успехът абсолютно пълен – за първи път премиера на девствен осемхилядник е осъществена от целия алпийски състав на експедицията.

Борислав Димитров още през 1994 г. бе обявил бъдещата си експедиция „Дхаулагири-95″, която трябваше да бъде проведена съвместно с руски и белоруски алпинисти. Близо година той събира състав на доброволни начала – всеки, който можеше да си осигури средства бе добре дошъл в тъй наречената „демократична експедиция“.

С много лични усилия средства за експедицията успяват да си осигурят още Дойчин Василев, Запрян Хорозов и Здравко Петров от София, д-р Карина Сълова от Враца, Кирил Иванов от Варна и Илия Александров от АЕЦ „Козлодуй“, които на 30 август 1995 г. отлитат за столицата на Непал Катманду.

Въпреки, че са пристигнали под върха по-късно ситуацията се разива така, че Радко Рачев от Айтос и Тончо Тончев от Бели Осъм, живеещ в Пловдив първи стъпват на връхната точка на Дхаулагири. Радко прави това на 8 октомври, а Тончо ден по-късно тъй като на щурмовия лагер се е почуствал леко неразположен. От втората (всъщност първа експедиция) на върха се изкачват трима души. Борислав Димитров прави това на 12 октомври, а Дойчин Василев и Запрян Хорозов два дни по-късно.

Връх Дхаулагири не е нито най-висок, нито най-труден за изкачване осемхилядник, но е познат като един от най-безмилостните и жестоки в света. През 1969 г. американска експедиция предприема изказване на върха от югоизток, маршрут, считан по това време почти за невъзможен.

Опитът им е фатален – загиват всичките 7 членове, повлечени от огромна лавина. Подобна е съдбата и на още 6-ма японци, започнали нов маршрут по югозападната му част през 1975 г. И те както колегите им от САЩ остават в ледената прегръдка на „костеливия орех“. Причината е снежна лавина.