Кулите Транго за скална формация, която се намира в провинция Гилгит-Балтистан, северен Пакистан, северно от ледника Балторо.

Тези впечатляващи скални игли предлагат едни от най-предизвикателните терени за скално катерене в света и всяка година редица експедиции от целия свят ги посещават с намерение да премерят силите си с вертикалния гранит.

Най-високата точка от скалната група се нарича Грейт Транго – 6286 м, а източната и страна представлява най-голямата вертикална стена в света

Транго Тауър за първи път е изкачен през 1976 г. от Джо Браун, Мо Антоан, Мартин Бойсен и Малкълм Хауелс. След няколко неуспешни опита през следващите години второто и третото изкачване на Транго Тауър се осъществяват през 1987 г., по два нови маршрута – Словенският (Славко Цанкар, Франц Кнеж и Боян Шрот) и „Големият надвесен винкел“ (Микел Факет, Патрик Делайе, Мишел Пиола и Стефан Шафтер.

Първото женско изкачване на Транго Тауър е на 6 септември 1990 г. от Катрин Деснивел. По настоящем съществуват поне 8 отделни маршрута към върха.

Българската атака към върха започва на 3 юли 1998 г.  като първата свръзка се оформя от Николай Петков, София Фотева-Петкова и Милен Милчев. По обработения вече маршрут и фиксираните въжета тримата алпинисти бързо напредват по отвесните пасажи, нощуват първоначално в лагер II, а след това и в края на фиксираните въжета, където прекарват трудна нощ във висящия бивак, организиран в палатка „сдарска“.

На 5 юли и тримата достигат връхната точка от 6239 м, след което започват безброй рапели, за да се завърнат в базовия лагер.

Ден след тях (на 6 юли) на върха се изкачва и втората свръзка, съставена от Сотир Стойчев, Михаил Михайлов и Димитър Колешев. С това българските алпинисти осъществяват едно изключително трудно изкачване на един от най-престижните върхове на света – Безименната кула (Неймлис Транго Тауър).

През 1988г. немски екип от Курт Алберт, Волфганг Гюлих и Хартмут Мюнхенбах прави първото свободно преминаване по стената, като успява да се качи в този чист стил по Словенския маршрут.

 Друг известен маршрут по Транго Тауър е „Вечния пламък“, прокаран през 1989 г. отново от Курт Алберт и Волфганг Гюлих, този път в компанията на Милан Сикора и Кристоф Щайгер.