Монблан  е планински връх в Алпите (част от едноименен масив), най-висок в цяла Западна Европа. Спорът дали върхът се намира на френска територия или на френско-италианската граница все още не е решен.

Височината му е 4809 m. Тя се измерва често и прецизно: през 2017 г. е била 4808,72 m, през 2015 – 4808,73 m, а през 2013 – 4810,02 m. Варирането е в зависимост от вятъра и валежите. Колкото по-големи са валежите и по-слаб вятърът, толкова повече сняг се натрупва като шапка върху скалистия връх (4792 m). През 2017 г. двукратни измервания показват, обратно на очакванията, леко увеличение след края на лятото: от 4808,06 m през юни до 4808.72 през септември.

Под Монблан е прокопан автомобилен тунел с дължина 11,6 km, свързващ Франция и Италия.

На 8 август 1786 г. в 18 часа и 23 минути, след трудно и опасно изкачване, измъчвани от глад и жажда, Жак Балма и д-р Мишел Пакар са на Монблан. Въпреки умората и напредналото време, в
продължение на час д-р Пакар извършва своите научни наблюдения и при  пълнолуние поемат обратния път. Победата е блестяща, а посрещането в Шамони – триумфално. За съжаление тази първа победа над планината е помрачена.

От силното слънце по склоновете на Монблан д-р Пакар е получил снежна слепота и при влизането в Шамони той е воден за ръка от Жак Балма. Това дава повод на Марк Бури да отправи клевети по адрес на д-р Пакар и в едно свое описание за изкачването на върха да го представи като жалка и смешна фигура. Жак Балма не възразява, а д-р Пакар огорчен се отказва от защита. Така в продължение на цял век истината около първото изкачване на
първия връх на Европа остава забулена в тайни. Д-р Пакар получава заслуженото едва след честването на 100-годишнината от изкачването на върха.

На 3 август 1903 г. друг български студент във Франция – Иван Малеев,  пак с помоща на водач се изкачва и на европейския първенец Монблан.

От 4807 м, той е запленен от панорамата пред очите му и възкликва – „Монблан!  О, да, на неговия връх съм и щастлив съм! За таз наслада що изпитах Алфредо /водачът му/ тъй съм благодарен”.

Под формата на писма до своята сестра Панка, която предната година, заедно с него не е успяла да се изкачи, Иван Малеев, издава книгата си „Възкачването ми на Монблан”. И двете книги днес са библиотечна рядкост.

Върхът се възхищава не само от скиори и привърженици на спортния туризъм, но и от учени. Археолозите провеждат своите проучвания по склоновете му.

Сравнително наскоро те откриха леден скелет древен човек. Възрастта на този артефакт надхвърля пет хиляди години.

Историята на Монблан, често е свързана с трагедии. През 1999 г. става ужасна автомобилна катастрофа в тунел, който минава под планина. Пожарът на един от сблъскалите се камиони започва много да пуши концентрацията на кислород се влоша, което води до смъртта на 39 души в тунела.