Връх Кангчендзьонга е един от петте върха в света, който за известно време държи световната корона на най-висок връх на планетата. Това става след като природо-научната експедиция на видния английски ботаник Джоузеф Далтън Хукър, наред с пряката си работа да изследва растителните видове, провежда и много успешни измервания на височините на някои от най-високите върхове в района на Кангчендзьонга.

Тогава Хукър прави и опит за изкачване на върха, достигайки само до 6890 м. Това дава основание на индийската топографска служба да обърне по-сериозно внимание и на Кангчендзьонга. Намирайки се доста навътре в гънките на планината,върхът е изглеждал много по-нисък от намиращия се по-близко до населените места връх Жану – 7710 м. Така, през 1848 г, след като са направени прецизни замервания сензацията идва – измерената височина на „скрития връх“ Кангчендзьонга е 8579 м.

Най-успешна се оказва осмата поредна и първа британска експедиция, водена от д-р Чарлз Евънс. Когато ръководителят на експедицията преговаря с махараджата на Сиким Таши Намгал и иска разрешение за провеждането и първоначално среща непоколебим отказ, заради свещения статут на върха и нежеланието на поданиците на Сиким върхът да бъде осквернен от човешки крак. Оказва се, че д-р Евънс е не само блестящ хирург, но и отличен дипломат, защото той все пак успява да осигури разрешително за експедицията. Евънс обещава, че при евентуален успех алпинистите няма да стъпят на самия връх, а ще прекратят изкачването си малко преди него, за да не осквернят свещената планина.

 Решителният щурм започва на 22 май и за него са избрани Джо Браун и Джордж Банд. След много перипетии по склоновите на върха в 14.45 часа на 25 май 1955 г. двамата са на два метра под връхната точка на Главния върх.

През 1994 г., Йорданка Димитрова и Борислав Димитров се готвят да изкачат Еверест, но прекалено високата такса, от по 11 000 долара се оказа непосилна за тях. Така срещу двойно по-малката сума те приемат офертата на Сергей Новиков от Беларус и се отправят към малко познатия Кангчендзьонга, който се оказва много по-труден всички участници в ескпедицията са очаквали.

Все пак пак двамата българи достигат до щурмовия лагер на 7800 м., но нагоре нещата вземат своя обрат. На 23 октомври поради замръзване Боби се връща от около 8300 м, а Данчето продължава нагоре сама, за да завърши фатално устрема си към големите върхове – незнайно точно как и на каква височина. Опитите да бъде открито тялото й не дават резултат. Години по-късно италиански алпинисти откриват тяло на загинала алпинистка, без да стане съвсем ясно дали това е била тя или загиналата година по-рано полякиня Ванда Руткевич, както и това дали нашата алпинистка се е подхлъзнала още на изкачване или на слизане от върха.

Цели 20 години нито един български алпинист не включва в плановете си този връх. Но все пак на 20 май 2014 г. Боян Петров успява да защити престижа на родния ни алпинизъм по най-достоен начин като прави първото българско изкачване на Кангчендзьонга .

Третият по височина връх на планетата, към настоящия момент, е един от най-трудните и опасни осемхилядници. Според поверието на местните жители богинята, която обитава Кангчендзьонга, не допуска представителките на нежния пол до връхната си точка. Това показват и фактите, защото по склоновете на върха остават завинаги едни от най-добрите алпинистки на световния елит.

Черната серия повежда словенската алпинистка Мария Франтар, която през 1991 г. загива от изтощение в границите на 7500 м. Година по-късно, на 12 май загива и отличната полска алпинистка Ванда Руткевич, която към момента има в актива си 8 осемхилядника – най-много от всички дами, избрали алпинизма за съдба. На 7 септември тя е пометена от огромна снежна лавина. Две нови жертви върхът взема и през 1994 г. Първа изпитва жестокостта на Кангчендзьонга отличната руска алпинистка Екатерина Иванова. Малко след това – на 23 октомври след подхлъзване по склоновете на върха остава и първата българка, изкачила осемхиляден връх – Йорданка Димитрова.

И все пак през 1998 г. върхът се смилява като допуска до връхната си точка англичанката Жинет Харисън. Тя обаче малко се радва на своя успех, защото година по-късно загива на вр. Дхаулагири.