През 1794 г. в района на залива Аляска работи английска експедиция, която имала за цел да направи геофизически снимки на района. В един от редките слънчеви дни Джордж Ванкувър забелязва висок снежно-леден връх, неизвестен дотогава на европейците, наричан от местното население Денали и Тралейка (в превод „велик“ и „дом на Слънцето“).

Годината е 1896, предизборната надпревара за президент на САЩ е в своя ход, когато друг златотърсач — Уилям Дайк, — за да помогне на своя любимец, кандидата на Републиканската партия Уилям Маккинли, кръщава върха на неговото име. И тъй като Маккинли печели изборите и от 1897 до 1901 г е президент, това остава и официалното име на върха. През 2015 г. американският президент Барак Обама прави официално местното име на върха – Денали.

В началото на нашия век няколко експедиции се отправят към върха. През 1902 г. избраният от четирима любители алпинисти път се оказва доста труден и те отстъпват без успех. Година по-късно Фредерик Кук, известен полярен изследовател, прави три опита от 1903 до 1905 г. като в един от тях достигна по Западния гребен до 3353 м. През 1906 г. той е придружен от носача Борил. При този си опит Кук обявява, че е достигнал върха, като дори написва книга, в която описва този си подвиг. 

На 7 юни 1913 г. под ръководството на Уолтър Харпър, управител на Националния парк „Денали“, Хари Карстенс и свещеникът Робърт Тейтъм се изкачват на Южния връх 6193 м, което дава основание на свещеника да изрече знаменитата си фраза:

„Да погледнеш от Маккинли е все едно да погледнеш в Рая.“

При своето изкачване тримата организират няколко междинни лагера, последният от който на 6000 м. Проблемът „Маккинли“ най-после е разрешен, но това не спира устрема на множество алпинисти да стъпят на купола на най-северния и най-студен голям алпийски връх, който е и най-високата точка на континента Северна Америка. Поради това днес към връхната му точка водят повече от 15 маршрута от различна категория на трудност.

Връх Денали-Маккинли най-напред става цел на варненските алпинисти, които през 1986 г. започват подготовка, но поради няколкото проблема, най-важен от които е финансовият те не осъществяват своите намерения. Две години по-късно алпинистите на „Планинец“ – София нямат тези проблеми и на 15 юни 1988 г. 12-членният им състав поема дългия и труден път към ледения гигант на Северна Америка. Трудности съпътстват нашите алпинисти още по пътя София – Белград – Лос Анджелис, до кацането им в столицата на Аляска – Анкоридж.

 На 27-ми юни 1988 г.  първите българи стъпват на върха – Николай Петков, Иван Луканов, Иван Масларов и Мариана Масларова. Ден по-късно това правят още 4 души от същата експедиция – Красимир Георгиев, Валери Паунов, Кирил Тафраджийски и Мариян Вълчев. 

През 1970 г., по Западния гребен е направено първото изкачване и спускане със ски от японците Хозикава и Уеки. В същата година върхът е изкачен и от самостоятелна 6-членна женска експедиция, а известният японски алпинист и пътешественик Наоми Уемура извършва и първото соло-изкачване.

А когато през 1984 г. той се опитва да го повтори при зимни условия не му достигат няколко часа, за да се завърне в базовия лагер. Ураганният вятър, силните снеговалежи и ниската температура слагат край на живота на този  смел пътешественик и алпинист. На 12 юни 1970 г. италианецът Райнхолд Меснер и австриецът Освалд Йолц осъществяват премиерно изкачване по Югозападната стена.