Аконкагуа се намира изцяло на територията на Аржентина, но до 1776 г. той е бил във владенията на Чили. Към днешна дата, географи, топографи и алпинисти са съвсем наясно с разположението му и няма спор в това отношение.

 Първоначалната височина на Аконкагуа измерена на 7035 м. по време на продължителното околосветско плаване с кораба „Бигъл“ експедицията, в която участва и бъдещият велик учен Чарлз Дарвин. 

Измерванията направени по-късно, с новите и много по-качествени измервателни уреди, категорично доказват, че височината на Аконкагуа е 6962,70 м. Същото се отнася и за другия „седемхилядник“ на Андите – Илианпу – 7014 м, който според новите измервания е „слезнал“ на 6362 м. 

Върхът е  познат на местните хора и най-вече на инките преди много векове и без да са знаели височината му, те са го назовавали Аконкагуа, което на техния език означава КАМЕНЕН ПАЗИТЕЛ. Много специалисти считат, че инките са правили опити за изкачването му и са достигнали доста високо. На около 5000 м са намерени и някои веществени доказателства – човешки мумии, предмети и сечива.

Първият смелчага, който тръгва в неравна битка с върха е германският проф. Паул Гюсфелд.

Тринадесет години по-късно върхът спира устрема и на английския пътешественик и учен лорд Едуард Фицджералд, който достига до около 6700 м, но се налага да се върне обратно заради голямата височина.

Битката за големия връх продължава шест седмици, за да завърши триумфално на 14 януари 1897 г. с големия успех на Матиас Цурбриген. 

Пътят към Аконкагуа е белязан с гибелта на редица смелчаци – швейцарци, италианци, французи, чехи, поляци, американци, германци. Въпреки това броят на кандидат-покорителите се увеличава значително след като започва битката за събиране на много престижната колекция на седемте континентални първенци „seven summits summiteers“.

През 1970 – 1972 г. пловдивските алпинисти водят усилена подготовка, както в техническо, така и в организационно отношение. Дни преди отлитането им далеч на запад на афганистанския първенец Ношак – 7492  м загиват петима алпинисти от град Сливен, поради което от най-високо ниво, пловдивската експедиция е спряна.

Петнадесет години по-късно мечтата на пловдивчани намира своята реализация от алпинистите на д-во „Планинец“ – София, които в продължение на 8 дни – от 28 декември 1987 г. до 4 януари 1988 г., 15 души стъпват на покрива на Южна Америка, както следва: Николай Петков, Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Мариана Масларова (28 декември), Мариан Вълчев, Кирил Халембаков и Огнян Балджийски (30 декември), Валери Паунов, Красимир Георгиев, Иван Луканов и Иван Павлов (2 януари 1988 г.), Виденка Георгиева, Емануил Бонев, Владимир Нешев и Георги Ангелов (4 януари 1988 г.)

В следващите години Аконкагуа е цел на алпинисти от различни градове на страната – София, Пловдив, Сливен, Ловеч, Троян, Габрово,  Айтос, Хасково, Димитровград, Русе и Велико Търново. Към върха тръгват не само алпинисти, но и добре подготвени туристи, организирани от туристическите фирми, с което успешно изкачилите този връх вече наближават юбилейното стотно българско изкачване. 

През 1986 г. испанецът Фернандо Гаридо провежда оригинален и много труден експеримент. Точно 60 дни той живее на самия връх. Там твърдо понася всички превратности на времето като нощува в ледено иглу. След приключване на експеримента Фернандо е подложен на медицински изследвания, които не установяват никакви отклонения от жизнения му статус.

През 2014 Килиан Хорнет поставя рекорд за скоростно изкачване и слизане на Аконкагуа за 12 часа и 49 минути. След по-малко от два месеца Карл Еглоф успява да подобри това време с почти един час, като поставя нов рекорд за 11 часа и 52 минути.

Друг американец – 9-годишният Тейлър Амстронг от Южна Калифорния посреща коледата на 2013 г. на 6962 м в компанията на своя баща Кевин и тибетския водач-шерп. В базовия лагер след успеха си героят споделя пред журналисти:

„Всяко дете има сили и възможности да направи това, което аз постигнах. Повярвайте ми, заслужава си да погледнеш света над облаците“.