Еверест
- Височина:8848,86м.
- Локация:Непал, Тибет
- Първо изкачване:29 май 1953г.
- Първо българско изкачване: 1984г.
- Дойчин Боянов, Едмънд Хилари, Николай Петков, Петко Тотев, Тензинг Норгей, Хималаи, Христо Христов
Историята на първенецът на нашата планета започва от 1847 г., когато английският геодезист Андрю Скот Уо забелязва на около 230 км в западна посока от Кангчендзьонга връх чиято височина той е определя на около 9000 м. Тогава върхът е наречен „b” и привлича вниманието на специалистите.
Две години по-късно, през 1849 г., друг английски геодезист Джеймс Никълсън разполага 5 измервателни станции в околовръст на новооткрития връх и след задълбочени проучвания, установява, че височината на върха е 9200 м.
Предадените замервания са толкова много и така ценни, че отнемат 3 години работа на Сикхдар и геодезиста Майкъл Хенеси. Хенеси променя условното име „b” на Връх ХV, което означава приоритет No1 на топографската служба. И така след 3-годишна задълбочена работа в един прекрасен слънчев ден бенгалецът Радханат изтичва в кабинета на полковник Андрю Уо и силно развълнуван съобщава отдавна чаканата вест:
Господине , открих най-високия връх в света . . .
След като специалистите постигат някакво приемливо решение по въпросите за името и височината, идва ред на алпинистите, които трябва да решат още по-трудния въпрос – кой, кога и как ще стъпи първи на най-високата му точка.
Англичаните първи проявяват интерес към изкачването на този връх и под ръководството на Чарлз Брус се плануват две експедиции – 1893 и 1907 г., които обаче не се провеждат. Най-голям успех постига експедицията през 1924 г., отново ръководената от Чарлз Брус, когато експедиция постига рекордната височина – 8565 м. Някои специалисти дори все още изказват предположение, че именно тогава – на 8 юни 1924 г. Джордж Мелъри и Ендрю Ървайн са достигнали върха.
От 1938 до 1949 г. има период на затишие, а след това експедициите из- оставят северните подстъпи като трудни и дори невъзможни и се прех- върлят от юг – през Непал. Все пак на 29 май 1953 година ръководената от Джон Хънт английска експедиция успява да завоюва „третия полюс“ чрез новозеландеца Едмънд Хилари и шерпа Тензинг Норгей, които първи стъпват на върха на Еверест.
Първият българин, стъпил на Еверест е Христо Проданов, който на 20 април 1984 напуска Лагер 5 сам и изкачва върха без кислороден апарат. Осемнадесет дни по-късно – на 8 май 1984 г. пловдивчанинът Иван Вълчев в свръзка с Методи Савов повтаря успеха на Христо, а ден по-късно това правят и младите ни алпинисти Николай Петков и Кирил Досков. Тринадесет години по-късно /1997 г./ Дойчин Василев постига това, което през 1984 г. не успя и на 20 май поглежда света от най-високата му точка.
В следващите години още 8 българи достигнат заветните 8848 метра. През 2004 г., когато отбелязваме 20 години от първото ни изкачване на върха се изкачват още четирима души – Петко Тотев, Дойчин Боянов, Николай Петков /второ за него/ и Христо Христов от Смолян, но за съжаление Христо загива на слизане от върха. През 2009 г. на Еверест стъпва и първата ни съпружеска двойка Петя и Камен Колчеви, а през 2014 и 2017 г. две изкачвания на върха прави и Атанас Скатов. През 2018 г. с успех на Еверест се поздравяват още двама българи – Слави Несторов /19 май/ и Стефан Стефанов /20 май/.
Върхът се намира в най-северната част на Националния парк „Сагарматха”. Негови съседи са няколко много достойни съперници – осемхилядниците Лхотце /8516 м/, Макалу /8463 м/ и Чо Ойю /8201 м/. Непосредствено до него са още три върха, на които съвсем малко не достига да се приобщят към семейството на осемхилядниците. Това са Пумори, Нуптце и Гиашунг Канг.
Еверест е заобиколен и от 4 големи ледника – Кхумбу, от Югозапад, който създава най-големи проблеми на алпинистите, атакуващи върха по класическия маршрут. На изток е ледникът Кангчун, а от север са двата ледника Ронгбук и Ронгбук Шар.
Българи на върха
ИМЕ И ФАМИЛИЯ | ДАТА/И | Маршрут | Забележка |
---|---|---|---|
Христо Проданов | 20.04.1984г | западен гребен | сам, без кислород |
Иван Вълчев | 08.05.1984г | западен гребен - траверс | с партньор, с кислород |
Методи Савов | 08.05.1984г | западен гребен - траверс | с партньор, с кислород |
Николай Петков | 09.05.1984г/ 20.05.2004г | зап. гр. / сев. страна | парт., кис. / с кислород |
Кирил Досков | 09.05.1984г | западен гребен - траверс | с партньор, с кислород |
Дойчин Василев | 20.05.1997г | северна страна | без партньор, с кислород |
Петко Тотев | 18.05.2004г | северна страна | с партньор, с кислород |
Дойчин Боянов | 20.05.2004г | северна страна | без партньор, без кислород |
Христо Христов | 20.05.2004г | северна страна | без партньор, без кислород |
Петя Колчева | 22.05.2009г | южна страна | с шерп, с кислород |
Камен Колчев | 22.05.2009г | южна страна | с шерп, с кислород |
Атанас Скатов | 24.05.2014 г., 22.05.2017 г. | сев. страна / южна страна | с шерп, с кис. / |
Слави Нестеров | 19.05.2018г | южна страна | с шерп, с кислород |
Стефан Стефанов | 20.05.2018г | северна страна | с шерп, с кислород |
Мариана Проданова | 24.05.2004г | северна страна | сама, с кислород - *недоказано |
Силвия Аздреева | с шерп, с кислород |